Сред символите на стара София са пивоварната на братя Прошек и намиращата се в непосредствена близост бирария „Дълбок зимник”. Софиянци дължат на чешките братя прочутото „Прошеково пиво”, двата емблематични моста на столицата – Лъвов и Орлов, както и градоустройствения план на София от края на 19^-ти век.

Студентите по биология в Софийския университет са късметлии, щом прекарват времето на обучението си в сграда като тази. Средновековната романтика се усеща навсякъде и те изкушава да се отдадеш на книгите и епруветките.

На двата ъгъла на ул. „Оборище” и бул. „Евлоги Георгиев” се издигат две еднакви и симетрични сгради, които софиянци наричат Близнаците. Построени са през 1911 г. по проект на арх. Никола Лазаров. Парижки възпитаник и основател на първото проектантско бюро в България, Лазаров е човекът, на когото София, Варна, Русе и Габрово дължат едни от най-емблематичните си обществени сгради.

На ъгъла на улиците „Кракра” и „Оборище” се намира сецесионна сграда в светли тонове и кована мед, обитавана днес от Британския съвет. Строгите маски на римски воини над канелираните класически пиластри загатват за спартанските правила, които някога е трябвало да бъдат спазвани в дома на едрия търговец Дончо Палавеев.

Бившият Дом на съветската наука и култура се намира на една от централните софийски улици – „Шипка” 34. В ярък контраст с „Малката Виена”, както наричат улицата заради атмосферата, създавана от „дворците” в бароков стил с богата пластична декорация, гордо се извисява наследството от социалистическия период – сградата на Дома на съветската наука и култура. Да, тя наистина стои малко неадекватно на обкръжаващата я архитектура, но със своята достолепност и едри, груби форми ни връща в едно друго време – за едни добро, за други лошо, но така или иначе – част от българската история.

Жаклин е красавица. Ще ви допадне с топлите цветове и разчупения си силует. Построена е в периода 2005 - 2008 г., архитекти са Росица и Пламен Браткови. Сградата има сутерен с паркинг-места, партерно ниво с  магазини и гаражи и 9 етажа с апартаменти, ателиета и офиси. Носител е на наградите „Сграда на годината 2008” в категория „Жилищни сгради” и  БРОНЗОВ ВИЗАР 2007 – Европейска награда за архитектура. Напълно заслужено.

Намира се в идеалния център на София, между бул. „Цар Освободител” (наричан до неотдавна „Руски”) и улиците „Дякон Игнатий” и „Георги Бенковски”. Привлича погледа с внушителните си размери и прекрасна архитектура, а зад витрините на кафе-сладкарницата нерядко могат да се видят известни политически и светски персони. Сградата асоциира с богатство и елитарност, и всъщност винаги е било така...

Върховете на няколко стари бора в края на Борисовата градина ще ви отведат до улица „Борова гора” и уникалната къща на С.С. Някогашният дом на тази тайнствена личност се намира в квартал „Лозенец”, съвсем близо до площад „Журналист”. До него се стига пеш от последната спирка на трамваи 2 и 12. Двуетажен и наистина необичаен, той прилича на шоколадовата къщичка, която примамва Хензел и Гретел. Над входната арка са двете стилизирани букви „С” и точно като в приказката един пухкав котарак ще ви съпроводи с грациозната си походка до вратата, чиято дръжка във формата на стилизирана птица отново е гравирана със загадъчните инициали С.С.

Ако вървите по левия тротоар на ул. „Солунска” в посока бул. „Христо Ботев”, ще е почти невъзможно да я забележите. Само магазини и пак магазини. Тръгнете ли обаче от другата страна на улицата, ще видите две внушителни колони, които се отразяват в огледалните стъкла на отсрещната офис сграда. Въпреки гъстите клони на околните дървета, колоните се отличават ясно със своя светъл цвят на фона на тъмнокафявата кооперация, в чийто център са изградени.

Преди това тук са се намирали временната резиденция на княз Александър І Батенберг, наричана от софиянци Малкия дворец, както и сградата на Министерския съвет, сериозно пострадала при земетресението от 1917 г. Конкурсът за сграда на Министерството на вътрешните работи и държавните дългове е спечелен от немския възпитаник арх. Георги Овчаров (1889 - 1953). В проектирането й през 1936 г. Овчаров вижда възможност да приложи нов конструктивно-строителен похват с надвесване на корпусите на горните етажи, наподобяващи еркерите на старите български къщи.

Бързате по неравните тротоари, стъпвате върху някоя „плаваща” плочка и рядко поглеждате към фасадите на околните сгради. Но ако вдигнете очи, понякога се шокирате от контраста, нали? Такъв шок ще изпитате, минавайки покрай Софийски районен съд. Е, силно впечатление първо ще ви направят полицейските коли и хората с белезници. Веднага след това обаче ще ви стане ясно, че сградата, в която се помещава съдът, няма нищо общо с тази тягостна гледка.

От двете заведения днес са останали само руините на сладкарница „Феята”, а сградата на ресторант „Ропотамо” е напълно разрушена. Теренът, върху който са били построени, е продаден на частна фирма, която обяви, че ще издигне небостъргач. Засега обаче на мястото, което се намира на бул. „Цариградско шосе” между хотел „Плиска” и Полиграфическия комбинат, няма дори павилион за цигари. Невъзможно е да предположиш, че тъкмо тук през 70-те и 80-те години на миналия век се е събирала столичната бохема.

Стари къщи. По външните им стълби седят възрастни жени. Гледката напомня гето.

„Фондови жилища” всъщност са построени като образцов квартал от 1937 до 1947 г. Намират се в западната част на София, но не, както бихте предположили, в квартал „Фондови жилища”. Макар и с лоша слава заради разбитите улици, панелките и съмнителните наематели, кварталът притежава известно очарование.

Една великолепна сграда в неовизантийски стил и с елементи на късен сецесион на бул. „Г. С. Раковски” 58 е третият по големина православен храм в София. Поради липсата на зелени площи и градинки в района, дворчето на църквата се е превърнало в детски кът и място за срещи на живеещите в съседните кооперации.

Когато отивате на шопинг в Мола на бул. „Александър Стамболийски” и все още не изпитвате страх от падащите торбички с боклук от съседния блок, може да разгледате съседното училище, което е в тон с цялото пространство в района с малките си червени тухлички. Дори строителите на самия Mall of Sofia са използвали този мотив, за да успее американската комерсиална инвазия да се „слее” с околната обстановка!